Държавните политики в здравеопазването, труда и социалните политики за цяла година са колкото помощта и субсидията, която получиха от държавата 25 фирми за първите 6 месеца на още не изтеклата 2023 г.
От началото на бюджетната процедура в медиите „на парче“ се пускат екзотични предложения от страна на управляващите, за промени в посока увеличаване на бюджетните приходи. Като започнем от значителното свиване на нормативно признатите разходи по гражданските договори, облагането на бакшишите в заведенията и стигнем дори до създаването на цял раздел в ЗДДФЛ, регламентиращ облагането на бабите, които събират гъби в гората. Не знам колко реални приходи в хазната ще донесе новия налог, но със сигурност разходите на администрацията по създаването на новата норма, както и по администрирането и ще са по-големи. В същото време се нагледахме на редица десни анализатори, които от сутрин до вечер ни убеждават как приходите са надценени, как разходната част на бюджета е прекалено раздута, а един институт за пазарни политики дори направи алтернативен бюджет, орязващ тотално социалните разходи и разходите в здравеопазването в т.ч. и тези на здравната каса, т.е. парите на обществената институция НЗОК, които целево се събират от всеки един от нас и пак целево се харчат за здраве. Никой обаче не държи сметка на министъра на финансите и защо няма събираемост на данъчните и осигурителните приходи, при положение, че само през 2022 г инфлацията официално мина 13 %. Приходите от ДДС увеличиха ли се с 13% ? Обяснението, че данъчните приходи намалели заради нулевото ДДС на брашното и хляба, както и намалената на 9 % ставка за ресторантите не е сериозно, т.к. и двата бранша дори и при ставка от 20% не могат да запълнят дупката в хазната от несъбрано ДДС. Никой не дава обяснение колко ДДС за 2022 и до 3-то тримесечие на 2023 г. е събрано от строителството. За последните 2 години стойността на строителните материали, както и цената на недвижимите имоти нарастнаха в пъти, а да не говорим за заплащането в строителството. С колко нарастнаха приходите от ДДС в строителството и кой не ги събра? С колко нарастнаха приходите от осигуровки в строителството и кой не ги събра? Искаме да обложим бакшишите в ресторантьорството, а какво направихме с ремонтите. Тези десетки хиляди нови апартаменти, които се построиха само за последните 2 години кой ги ремонтира и какви данъци и осигуровки плати. Колко подобни обекти посети администрацията по заетостта през последните 2 години?
Говорим за енергетика и горива. При това покачване на цените на ел. енергията с колко повече ДДС се събра от сектор енергетика? Не говорим за производителите, а за посредниците. Като говорим за енергетика не можем да не направим и едно друго сравнение :
Към 30.06.2023 г. ФСЕС отчита разходи за субсидии в размер на 575,3 млн. лв. за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия. Това е само за първите 6 месеца. В същото време социалните разходи предвидени в бюджета за цялата 2024 г. са 551,5 млн. лв. в т.ч. за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи в размер на: 104.млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;
230 млн.лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;
23.4 млн.лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.
40.6 млн.лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8 д от Закона за семейни помощи за деца;
12 млн.лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;
15 млн.лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;
81.7 млн.лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива – чрез бюджетите на общините;
42.8 млн.лв.за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги – чрез бюджетите на общините;
1.7 млн.лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга – чрез бюджетите на общините.
За периода 2024-2026 г. за финансово осигуряване на краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването са предвидени допълнителни средства, както следва:
68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването – за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август2023 г. и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала;
2,0 млн. лв. за организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники;
60,0 млн. лв. допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, в изпълнение на чл. 106а, ал.5б от Закона за лечебните заведения;
10,0 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза) във връзка с ежегодното увеличаване на броя регистрирани пациенти с ХИВ и включването на терапия с еднотаблетен режим;
15,0 млн. лв. за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 г., с цел гарантиране на устойчивост и непрекъснатост на имунизационния процес и превенция на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания, при отчитане на европейски и национални препоръки за ваксинация, постоянно развиващите се иновативни технологии при разработване на ваксините за повишаване на тяхната ефективност и безопасност, както и развитието на имунизационната политика в България в съответствие с тази на държавите членки на ЕС;
6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти;
2,5 млн. лв. за осигуряване на средства за навременно организиране на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации;
12,0 млн. лв. допълнителен трансфер към НЗОК за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване;
Или общо държавна политика в областта на здравеопазването е 176,9 млн. лв.
Всеки може да си направи сам извода кое има превес в бюджета при положение, че държавните политики в здравеопазването, труда и социалните политики за цяла година са колкото помощта и субсидията, която получиха от държавата 25 фирми за първите 6 месеца на още не изтеклата 2023 г.
Неуместно е да правим сравнение с пица, защото пицата, ако не ми харесва мога да я откажа, а да плащам данъци – не мога. Единствената алтернатива тук е да избера друго място, където да плащам данъци. Този избор ежегодно прави населението на един средно голям български град, на които им писва всяка година да им предлагат все пица. Впрочем екзотиките и експериментите по отношение трудовите възнаграждения и социално-осигурителната система в дългосрочен план ще доведат до катастрофални последици за пазара на труда. Реформите, които се направиха в тази посока през последните 3 години доведоха до сриване доверието в социално-осигурителната система и отчуждение от труда. Липсата на работна ръка става все по-осезаема, а направените реформи доведоха до резултат с обратен знак. Тук следва да обърнем внимание на един много остър проблем – приравняването на гражданския с трудовия договор.
При трудовия договор предмет на договора е самата работна силна, която се предоставя в определен времеви интервал, т.н. „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд. Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане – „заплата“.
При гражданските договори разликата е, че предмет на договора е постигането на определен резултат. Тези договори се отнасят до предоставянето на определени услуги или извършването на конкретни задачи. Затова и изпълнителят обикновено не е обвързан кога и по какъв начин да извърши работата, а разполага със свободата сам да разпредели времето си.
Една от основните разлики между трудовите и гражданските договори е за чия сметка са разходите за постигането на крайния резултат. Докато при трудовите договори те се поемат от работодателя, при гражданските те остават за сметка на изпълнителите. Поради тази причина и е прието в ЗДДФЛ да има процент нормативно признати разходи. Тук в промените се предлага тези именно разходи да отпаднат, т.е. всичко да се облага. Тези разходи, обаче, не се пипат на нотариусите и ЧСИ например, а само на работещите. Т.е. само на тези, на които заплатата не стига и са принудени да припечелват допълнително за да свържат двата края или да платят частните уроци на децата си. И тук следва да отбележим, че продължава порочния кръг образователната система да не дава необходимите знания, за да положиш успешно кандидат-студентски изпит. Имаме премиер – академик, който е хубаво да отговори Колко още милиарда лева трябва да изсипем в образователната система, за да спре феноменът частни уроци по родния – български език?
За това можем да кажем, че бюджет 2024 е антисоциален, стимулира инфлацията, чрез увеличаване на потреблението, прехвърля данъчно-осигурителната тежест върху работещите, дребния и средния бизнес и в същото време запазва финансовия комфорт на едрия бизнес и продължава да стимулира сивия сектор в строителството. На практика всичко се променя, за да не се промени нищо.