– Професор Панайотов, правителствата у нас се сменят, но проблемите по отношение на изпълнение на Зелената сделка и закриването на нашите въглищни централи остават. Преди месец социологическо проучване показа, че 60% от българите не са съгласни да се закрият централите ни поради социално-икономически причини. Какъв е пътят, за да излезем от този омагьосан кръг?
– Българските управляващи няма как да не се съобразят с цялостния пакет от мерки, които предвиждат въглеродна неутралност на Европа до 2050 г. Не трябва обикновените хора да се плашат, защото за всяка държава членка ангажиментите за „зелен преход“ са различни, както и размерът на компенсациите. Много красиво звучат отделните цели на Зелената сделка: трансформация на енергийния сектор, кръгова икономика, модернизиране на транспорта и сградния фонд, защита на екосистемите, нулеви въглеродни емисии, за да няма замърсяване на въздуха, почвата и водата… Кой не би искал да живее сред чиста природа и да се радва на модерен начин на живот? Но тук главният въпрос е как ще използваме европейското финансиране, защото по Механизма за справедлив преход и Плана за инвестиции за устойчива Европа е направена оценка, че страната ни трябва да получи 20-25 милиарда евро. Тези пари би трябвало да се управляват умно, за да доведат до иновативна българска икономика, както и трансформиране на сегашните работни места във въгледобива и въглищните централи в нови, по-привлекателни и сигурни работни места.
– Вие разработихте нови технологии за преработка на суровините и получаване на ценни метали, участвате в научни конференции за рециклиране и преработка на отпадъци… Каква е Вашата визия в тази насока?
– Споделих натрупания с годините опит в учебника „Извличане на ценни компоненти от техногенни отпадъци“ в съавторство с моята съпруга проф. Панайотова. В напредналите технологично държави кръговата икономика вече е факт: отпадъците са високо ценени, а у нас разделното събиране на отпадъци закъснява – изключително ценни суровини продължават да се трупат на сметища, а заводите за преработка са единици. Това важи не само за битовия отпадък от гражданите, но и за технологичните отпадъци. Незабавно трябва да се изработи стратегия за рециклиране на ценните метали и попътно извличане на стратегическите метали при добива на основните такива. Защо? Има една независеща от нас тенденция: обедняване на рудите, от които се получават основните и стратегическите метали. За да се получи същото количество мед, което се е получавало от рудата преди петдесет години, сега трябва да се преработи много повече руда. Предвиждам, че суровинната криза в Европа ще бъде много по-тежка от газовата и енергийна криза, която ни сполетя след началото на войната между Русия и Украйна.
– Какъв е пътят на Европа в такъв случай?
– Преди да говорим за Зелено бъдеще, трябва да се погрижим за стратегическите и критични – т. е. високотехнологичните метали. Крайният победител в икономическото съревнование в света ще бъде не този, който печели с военни действия, а този, който има нужните суровини за скок в технологиите, за революция в реализирането на Зелената стратегия. Тя няма как да бъде постигната без съответните стратегически суровини. Същото важи и за Водородната стратегия, на която се разчита много. Да не говорим за рециклирането! Някой задава ли си въпроса как ще се решават проблемите с отпадъците след няколко години, когато милионите фотоволтаични клетки излязат от употреба – дали ще има технология за тяхното рециклиране? Минният отрасъл ще се окаже решаващ, за да има реално работеща промишлена технология в това отношение.
– Ние притежаваме ли научен потенциал и технологични възможности за такъв тип Зелен преход?
– България има шанс да развие този отрасъл. За щастие той попадна в ръцете не само на индустриалци, а и на хора мислещи, изобретяващи – това са не само доайените в минното дело, но и десетки млади учени, които срещам в Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“. Те променят нещата за удивително кратко време и то в положителна посока. Една от стратегическите връзки за бъдещето на Европа, свързана със суровините, е Латинска Америка. Там имах познанства – в Перу, Мексико, Боливия и най-вече – в Чили. Боливия е първенец по запаси на калай и литий. Чили е водеща в сферата на новите технологии в минната индустрия. От моето десетгодишно пребиваване по фабриките на Латинска Америка мога да кажа нещо съвсем конкретно: там хората са пределно практични – навсякъде те посрещат с един и същи лозунг, когато искаш да разработиш и внедриш нещо ново – това са трите „Б“ на испански: буено – бонито – барато, което ще рече: хубаво – прекрасно – евтино. Всичко друго мога да забравя, но това ще помня винаги. Така че, говорейки за суровинна политика на Европа спрямо Латинска Америка, това трябва да е основният принцип, за да има положителен краен резултат. Разбира се, всички други политики са много важни при преговорите, но ако там може да има промяна във времето и да има флуктуация в различни посоки заради международната обстановка, то при стратегията със суровините няма флуктуация нагоре и надолу – започнеш ли да изоставаш, то ти си все надолу и надолу. Новата индустриална революция навлезе стремително в нашия живот. Европа може да реши до голяма степен своите проблеми, създавайки международни екипи от учени от Канада, САЩ, Австралия и да прекрачи границите на зависимостите – да стане независима в суровинно отношение. А това е пряко свързано и с реализирането на Зелената сделка.
– Какво конкретно предлагате?
– Час по-скоро трябва да се изработи стратегия, чрез която ние да се кооперираме със страните от Латинска Америка. Андите са един безкраен резервоар на стратегически метали и страни като Чили непрекъснато ще увеличават своето производство и ще търсят все по-ефективни и екологосъобразни и енергоспестяващи технологии, каквито има Европа. България има капацитет да бъде активен партньор в това отношение – в нашата минна индустрия работят хора, които са новатори, хора с нюх, които могат да създадат колектив, способен да бъде в основата на звено, което да реализира моста между латиноамериканската и европейската наука. Ключов момент от тази политика е намирането на взаимоизгодни решения, които да задоволяват и двете страни. За съжаление изоставаме, но не е късно да се започне и то активно в това отношение.
– Има ли у нас политическа воля за така технологична промяна?
– Защо да няма? Наблюдавал съм работата на Мария Габриел, когато бяхме колеги в Европейския парламент. Тя има всички необходими качества – добре познава механизмите на работа на европейските институции и би могла да насочи Зеления преход на България да премине през приоритетно инвестиране в индустрията на високотехнологичните метали. За широката аудитория ще кажа: няма модерно устройство – смартфон, лаптоп, камера, автомобил, самолет, – в което да не присъстват ценните и редки метали. Бизнесът и финансовите институции знаят много добре тези факти, но трябва воля и държавно инвестиране в нови мощности за технологичен скок на преработващата индустрия. Ролята и значението на стратегическите елементи нарасна много във връзка с темата за съхранение на енергията, за електрическите автомобили и за новите батерии. Оттук следва, че преценката за престижа на една държава в технологично отношение ще бъде отношението към тези метали и по-специално към лития – как се добива, преработва, рециклира. Значението на стратегическите метали е такова, че стабилността на една държава в бъдеще ще се решава не от количеството благородни метали в Националната банка, а от количеството на стратегически метали, налични в индустрията. И затова вариантът да бъдат рециклирани литиево-йонни батерии у нас е изключително перспективно начинание. Този, който се заеме с тази задача, заслужава всякаква подкрепа. Имам информация, че Световният конгрес по преработка на полезни изкопаеми през 2024 г. в САЩ ще бъде под надслов „Металите и Зеления преход“. Друг стратегически метал е реният. Той се използва в самолетната и космическа техника, при изработка на катализатори, особено за петролната промишленост. Без него не могат да бъдат устойчиви витлата на ветро генераторите. Няма да описвам технологията за получаването на този метал – ще кажа само, че за да се получи един тон рений, е необходимо да се преработят от сто хиляди до един милиона тона медно-молибденова руда. Всеки може да си направи съответните изводи, че ако нямаш ефективна и печеливша технология, разходите са огромни.
– Дали тогава българинът ще повярва, че безкрайният преход е свършил?
– Всяка страна трябва да има своите основополагащи траектории на развитие за близките поне петдесет години, без значение кой е на власт, какви са проблемите в страната или извън нея. Успехът е в предвиждането на кризите. Това трябва да е и философията на индустрията, енергетиката, земеделието, образованието, културата, спорта и всичко останало. Така се изграждат железните, титанови пръти, очертаващи макета на бъдещето, в който ще се налива бетонът на стабилността – темели, опънати от днешния ден към бъдещето, които никой да не може да прерязва и слага отново. Очаквам политиците ни да се обърнат към учените от БАН, към експерти в сферата на правене на прогнози и да изработят дългосрочна национална визия за просперитета на България, а не всяко следващо правителство да подлага на ревизия предишното и да руши това, което е създадено. Имам чувството, че ние се самоунищожаваме като нация – с този нихилизъм и езика на омразата, които доминират социалните мрежи, превземат цялото онлайн пространство, стават нещо нормално и в семейните отношения… Боли ме, че роднини и съседи вече не общуват, както това се случваше преди десетилетия.
– Има ли виновни, че моралната пирамида е обърната?
– Поне три са причините, които преобърнаха нашето общество: демокрацията се изроди в стихийно печелене на пари и влияние – неслучайно говорим за политически, финансови и икономически лобита, които са взаимосвързани; непрестанните промени в образованието и изтичането на мозъци на Запад нарушиха естествената смяна на поколенията и приемствеността в науката и културата; изчезна достойнството – всеки човек с авторитет твърде лесно може да бъде унищожен чрез клюки и клевети в медиите. Валят компромати за кого ли не. Понятието „лично пространство“ изчезна – всяка медия се опитва да вдигне рейтинга си чрез скандални новини. И на четвърто място – не се роди в България политик като Хелмут Кол или като Шарл де Гол. Те са част от моя личен списък на световни лидери. С такива лидери бихме могли наистина да станем Швейцария на Балканите. Още не е късно – надеждата ми е в новите поколения, които учат и специализират в наши и световни университети и ще променят хоризонта на мислене в обществото ни. Те трябва да познават нашата история, нашите традиции и особености като нация. И в тази наша специфичност да вкарат по естествен път събраното от цял свят; новото, прогресивното, печелившото, привлекателното, не на последно място – и социалното, и хуманното. Това е тяхната мисия. Тогава България ще стане желана от стари и млади и привлекателно място за всички по света. Вярвам дълбоко в това.