посланик Младен Червеняков
За сряда бе насрочен митинг под надслов: „Вашият мир“ е капитулация! Вашата „дипломация“ – изолация!“. Като организатори са посочени „бивши министри“ и „дипломати“, някои от които вече подсъдими, а други служили за чужди правителства. За цвят са добавени и печално известни депутати и „икономисти“.
Целта е повече от ясна – три дни преди изборите за президент да се изостри обстановката, да се противопоставят едни българи на други, да се преследва една неизпълнима мечта – да се даде подкрепа на набедения или набедилият се Гюров и уличения в корупция и връзки с организираната престъпност Кандев. Бих казал отчаян опит. Даже едни от тях пише: “Да не чакаме властта на Радев и Йотова да се консолидира“
Господа, историята се повтаря само като фарс. Не разчитайте на това. Жалкото е, че всичко бе затоплено предварително от апели за прилагане на чл. 4 и чл. 5 от Договора за НАТО, за милитаризация на Европа, за „мир чрез сила“ и т.н. и т.н. И всичко това води до едно – подготовка за нова гореща фаза на вече водещата се четвърта световна война с нейните нови форми – финансова, икономическа, технологична, кибер, пропагандна и т.н. Като че ли не ни стигат локалните конфликти!
Но преди да призовавате към каквото и да е било не е лошо да почетете и да премислите. Може би да попитате един от организаторите – „Правосъдие за всички“, юристи, които са на първа линия във всеки митинг против и анти. Не че ще ви го дадат.
За какво става дума?
Североатлантическият договор се състои от 14 члена, а не от двата, които се цитират. Още в чл. 2 се посочва, че „Страните по Договора се задължават да уреждат всеки международен спор … с мирни средства и по начин, който не застрашава международния мир, сигурност и справедливост“. А в чл. 7 се подчертава, „… Настоящият Договор не засяга и няма да се тълкува като засягащ по какъвто и да е било начин главната отговорност на Съвета за сигурност за поддържането на международния мир и сигурност“. Следователно той препраща към Устава на ООН и по-специално към глава VII „Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия“. Там в чл. 39 изрично е посочено, че „Съветът за сигурност определя съществуването на всяка заплаха срещу мира, нарушение на мира или акт на агресия“ и прави препоръки за прилагане на мерки по чл. 41 и 42, включващи прекъсване на всякакви отношения, както и прекъсване на дипломатическите отношения. Ако те се окажат недостатъчни – чак тогава може да предприеме военни действия.
И така за прословутите чл. 4 и 5. Очевидно е, че чл. 5 е неприложим – няма и никой не твърди, че има „..въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях“ – т. е. срещу територията на някоя от страните по Договора, което предвижда чл. 6. Още повече, че в същия текст се посочва територия, въоръжени сили, кораби или самолети на някоя от страните.
За прилагането на чл. 4 е предвидена заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях /страните по Договора/. Очевидно за България първите две хипотези не важат. Става въпрос за сигурността на страната. В чл. 6 изрично се подчертава, че когато не става въпрос за територията на една от страните е възможно активирането му за „Средиземно море и
или Североатлантическата зона на север от Тропика на рака“. Никъде не се споменава Черно море. И това е така, защото за него действа Конвенцията от Монтрьо – 1936 г. Там преминаването на военни кораби е предвидено в Раздел II. Правилата са ясни – уведомление до Турция в срок от 15 дни за нечерноморските държави, преминаване на един кораб до 15 000 тона и на до 9 кораба с общ тонаж 30 000 тона, срок на пребиваване – до 21 дни, забранено за линейни кораби и за подводници. За какво тогава се призовава за намеса на сили на НАТО в Черно море и за какви?
И какво прави президентът Йотова и правителството? Президентът първи постави въпросът за Черно море там където му е мястото – в речта си пред ООН. Радев проведе консултации с генсекът на НАТО и с със Съвета на ЕС. Проведе се и се прие документ на КСНС. Засили се охраната със съседните държани и със собствени средства. Поиска се помощ там, където нямаме възможност сами да я осигурим /самолет Боинг-Прометей на НАТО/, проведе се разговор на високо ниво с посланика на Русия. Къде тука е капитулацията или изолацията?
А какви са фактите: Имаме поразени чужди кораби в икономическата зона на България. Стана ясно, че това не е територия или териториално море на България. В тази зона държавите не упражняват пълен суверенитет. Те имат права по отношение на природните и биологични запаси в нея. Правилата се определят в Конвенцията на ООН по морско право, Рамковата Директива за морска стратегия на ЕС от 2008 г. и ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 2000 г. Съгласно Чл. 47,
„В изключителната икономическа зона Република България осъществява:
1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;
2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:
а) създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
б) извършването на морски научни изследвания;
в) опазването на морската среда;
3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна“
Прилагането на чл. 4 от Договора за НАТО от началото на конфликта в Украйна е поискано два пъти – през 2022 г. от балтийските държави-членки и през 2025 г. от Полща. Във втория случай – при констатиране на чужд дрон /руски/ на територията на държавата.
Към какво ни призовават? Да назовем народността на дрона. Как е възможно да твърдим категорично, че е руски, след като съотношението на украински-руски дронове на чужда територия е 10:1/по публикацията на П. Блъсков в Труд/, а потопените бойни съдове в Черно море украински-руски е 1:4. .Досега е установено само, че удареният кораб на рейд в Бургас не е от български дрон!!!
Другото е „мир чрез сила“ – т.е. капитулация на Русия. Призовават ни и у нас и от трибуната на Европарламента. Как ще стане с една ядрена държава не е ясно, а и не се слуша какво им казват по този въпрос руснаците. Не ми се споменават налудничавите идеи да се прехвърлят всички ракети от Западна Европа на Черноморското крайбрежие.
Изобщо милитаристи и войнолюбци дал господ.
Разумният подход е за мир с дипломатически средства, За това призовават и президента и правителството. Обърнете внимание и на папа Лъв ХIV: „много лидери оправдават /а не обясняват/ увеличаването на военните разходи, позовавайки се на опасността, идваща от другите“ и че “… трябва да се пазим от илюзията, че превъоръжаването е решение“. И изтъква „ днес трябва да си зададем въпроса дали наистина полагаме усилия за насърчаване на световния мир, или просто се опитваме да спрем кръвопролитието на войната, докато същевременно се подготвяме за конфликтите, които очакваме да възникнат в бъдеще“. Трябва ли да се посочват и други видни личности призоваващи за мир. Сартр казва, че „единствената битка, която си струва е битката за мир“, а дук Уелингтън след Ватерло трагично констатира „най-тежкото нещо след една загубена битка е една спечелена битка“. А призивите на Кенеди след Карибската криза? Не е нужно даже да посочваме колко актове на агресия и колко милиона жертви имаме след Втората световна война, осъществени от „миротворци“, но чрез сила и последиците от тях. Нали го играхме този номер с Минските споразумения. А при малко разум вече щяхме да сме забравили конфликта.
И кому е нужен този „протест“, събрал по-малко от подписалите се за него? Да посочим и друго: „ Основно изискване е Информацията от воюващите страни да се проверява от независими източници, когато това е невъзможно, да се представя като непотвърдено твърдение, а не като установен факт“ посочва до В. Цеков. С призиви и твърдения като тези на „митинга“ само подхранваме конфликта, жертвите и лишенията на милиони европейци.
А целта ви няма как да бъде постигната. Така че – спете спокойно, четете, лете, а а по-добре и не действайте.